Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

Казус 2: Когато на основание чл. 222, ал. 3 във връзка с чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда на правоимащото физическо лице се изплати обезщетение в размер, по-голям от предвидения в чл. 222, ал. 3 КТ, уговорен с КТД, същото се счита за необлагаемо.

Решение № 10855 от 23.12.2004 г. по адм. д. № 58/2004 г. на ВАС, I о.

Член 222, ал. 3 КТ; чл. 2, ал. 1, б. „к“ ЗДОД (отм.)

Производството е по чл. 131, ал. 1 ДПК във връзка с чл. чл. 33-40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Регионален данъчен директор – Бургас срещу решение № I-245 от 19.09.2003 г. по адм. д. № 305/2003 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Административно отделение. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът Я. Ст. П. не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва теза за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 132, ал. 1 ДПК 14-дневен преклузивен срок и е подадена от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № I-245 от 19.09.2003 г. по адм. д. № 305/2003 г., Бургаският окръжен съд, Административно отделение е отменил Решение № 41 от 12.12.2002 г. за отказ за прихващане или връщане на ДОД за 1997 г. на ДП „З.“ при ТДД – Бургас, потвърдено с Решение № РД-10-89 от 28.02.2003 г. на Регионален данъчен директор – Бургас, като вместо него е постановил възстановяване на сумата 704,36 лв., представляваща неправилно внесен данък върху общия доход за 1997 г. върху изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Съдът е приел за установено, че жалбоподателката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на това основание през май 1997 г. е пенсионирана и е прекратен трудовият Ӝ договор. Изплатено е обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 75 КТД в размер на 10 месечни заплати. Изплатената сума като обезщетение при пенсиониране по КТД е в размер на 1644,53 лв., върху което е удържан ДОД. Органите на данъчната администрация не са се съобразили с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, б. „к“ ЗДОД, съгласно която обезщетенията по чл. 222 КТ не се облагат с данък, поради което са постановили неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Атакуваният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. По първоначалното дело е било безспорно установено, че при пенсионирането си Я. Ст. П. е получила обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 75 КТД в размер на 10 брутни месечни заплати, а не на шест месечни брутни заплати. Когато на основание чл. 222, ал. 3 във връзка с чл. 228, ал. 3 КТ на правоимащото физическо лице се изплати обезщетение в размер по-голям от предвидения в чл. 222, ал. 3 КТ, същото се счита за необлагаемо. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, б. „к“ ЗДОД (отм.) обезщетенията по чл. 222 не се облагат с данък. В чл. 228, ал. 2 КТ е предвидена възможността в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудов договор да се уговарят размери по-големи от шест месечни брутни заплати.

Съществено за спорните правоотношения е, че този по-висок размер не променя характера на обезщетението и правилно Бургаският окръжен съд е приел, че то следва правния режим на обезщетението при пенсиониране, което законодателят е регламентирал да бъде освободено от облагане с данък върху общия доход. Данъчното облекчение е предвидено с оглед основанието за плащане и социалния му характер, а не с размера на обезщетението.
Стигайки до същите фактически и правни изводи, Бургаският окръжен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС Върховният административен съд – I отделение,

РЕШИ:

Оставя в сила Решение № I-245 от 19.09.2003 г. по адм. д. № 305/2003 г. по описа на Бургаския окръжен съд, Административно отделение.