Praesent sagittis nibh a purus dictum elementum. Morbi eget tortor ac leo faucibus dictum. Nam accumsan nisl ut sapien
Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Vestibulum leo nisi, condimentum at vestibulum id, pulvinar
Aliquam eu lacus in neque commodo convallis eu et lectus. Ut eget nibh arcu. Praesent malesuada ante at dui
За възрастта или духа на учителя
- Написана от Админ
- Категория: All languages
Професията учител сега и утре. Ще има ли учители и кой ще остане в училище.
Безспорен исторически факт е, че възходът и разцветът на една държава винаги е съпътстван и е в зависимост от възхода на книжовността. България е достигала върховете в своето развитие – икономическо и политическо, именно с бурното развитие на просветата - Симеоновият „златен век“, удивителният напредък на младата новоосвободена държава през 19 век, не само на Балканите, но и в Европа, и в света. В центъра на тези процеси винаги е стояла фигурата на духовния водител, просветител и деец – фигурата на УЧИТЕЛЯ – будител , революционер, ментор и идеолог на бъдещето. Образованието като държавна политика ясно е формулирано и приложено като практика след Освобождението от правителството на Стефан Стамболов, което го определя като приоритет. Цялото общество е било солидарно с тази политика и българинът е давал мило и драго да образова децата си. Не е останало кътче от родината, в което да няма училище и читалище. Учителят е бил на почит.
В 21 век, когато науката и техническият прогрес вървят с огромни темпове, какво се случва в българското образование? Ценност ли е то? Ако се вслушаме в предизборните щедри обещания и намерения, то образованието е приоритет за всички политически сили днес. Признат факт е, че проблемите, неглижирането и запращането на дъното на социалната стълбица на българското образование е пагубно за бъдещето на страната ни. Съчетано с дълбоката икономическа и демографска криза това води до закриване на училища (евфемистично наричано оптимизация), до пълна липса на уважение на труда на педагогическите специалисти и до естествения им отлив от системата. От общия брой учители в България – 91 500, 25 000 са в пенсионна възраст (вкл. за ранно пенсиониране), над 60 години са почти 20 000, а 1 100 учители са на възраст 66+. По прогнозни данни на МОН учителите, които ще се пенсионират през 2017г., ще бъдат 7000, но по данни на Синдикат „Образование“ пенсионирани през 2016г. са 9000, а за 2017 г. могат да достигнат 8000.
Дефицитът в системата на образованието на млади учители е видим с просто око – 400 са до 25-годишна възраст, до 30 години – 2 000 , до 35 години – 3 000. Защо не искат да работят в системата на образованието младите хора? Дали само заради ниското трудово възнаграждение – нетно средно 725 лв.; дали заради това, че са подложени на неимоверен стрес; дали заради агресията в образователните институции; дали заради напористия натиск от страна на родители, институции и лоши закони, приети набързо, „на крак“ и без консенсус със социалните партньори, без лостове за овладяване на критичните ситуации.
Липсата на правила и санкции за поведението на децата и учениците, отсъствието на изисквания към семейството като основен център за възпитание и отговорност към бъдещето на страната, има разлагаща и демотивираща роля за българското образование. Дадената и законово възможност родителите да упражняват натиск, даже рекет върху училищните власти, върху педагогическите специалисти, превръщат образователните институции в бойни полета, вместо в духовни средища на спокойствие, толерантност, сътрудничество и съпричастност, за да бъдат отгледани и възпитани едни достойни бъдещи граждани и строители на държавата.
Ние, Синдикат „Образование“, настояваме да се ревизира отговорно, компетентно и ангажирано цялостното отношение към образованието, но не само на думи, не само с празни от съдържание декларации и кухи обещания. Настояваме за компенсаторни механизми, които да върнат уважението към институцията, достойнството на учителската професия и достойното заплащане на педагогическия труд. Продължаваме да поставяме тази професия в тежките, рискови професии и повтаряме своето мнение, че трябва да се прекатегоризира във втора категория труд. Българският учител е наложително да бъде освободен от неимоверната административна тежест, огромната планина от бумащина, което е чиста загуба на време, енергия и творчески подем. Овъртолването в разни чиновнически безсмислици обезсърчават, отдалечават и прогонват добрите специалисти от тази така благородна и необходима професия. Време е държавата и обществото да погледнат на образованието с широко отворени очи.
Юлиян Петров
